Съботата дойде, а с нея и изложбата, която предвиждаше трансформация на „привидната перверзия в естетика”, както се беше изцепил някой поел прекалено голяма доза артистичност в съзнанието си. След една обилна следобедна закуска от три пържени яйца с два сандвича с някаква долнопробна шунка и кисели краставичка, взех билета и се запътих навън. Силно се надявах събитието да не бъда чак толкова префърцунено и изпълнено с високопарни простотии, защото инак щях да се изповръщам по средата на помещението, както се бях натъпкал.

 Наистина бе пълно, обаче. Чакахме трийсет минути, за да може всички да влезем, а вътре в самата галерия бе достойна за уважение тъпканица и едва се разминавах с някой и друг почитател, решил да се бори с табутата на обществото в еротична насока. Публиката бе общо-взето такава, каквато предполагах, че ще е – смесено количество млади артистични персони, които всъщност нямаха толкова артистичност в самите себе си, колкото в разноцветните си и крещящи дрехи и вече закоравели „вълци” на изкуството с неизменните каскети, неизкарващи цигарите от устата си и дърдорещи някакви думи и словосъчетания, които и те самите едва ли си разбираха. По едно време ми писна да слушам бръщолевеници и си сложих слушалките на плейъра, пуснах музика и започнах да разглеждам.

Още ТУК.