Постинг
01.01.2012 22:37 -
Градът умира в синьо: Всичко започва от единадесетия етаж
Копчето на асансьора примигна няколко пъти и след последни, тромави усилия, червената светлинка се предаде и угасна безпомощно. Ударих ядосано по таблото и се чу метален звук, а малко след него дойде болката. Мамицата му, ама и аз съм един глупак! С какво ще ми помогне да шибна металното табло?
Потърках замислено вече болящите ме след удара кокалчета, докато слизах надолу по стълбите. Това е проблема с проклетите високи сгради и по-точно с това да живееш на единадесетия етаж като мен – спре ли асансьорът, си обречен да трополиш с крака до откат по стъпалата надолу. Ако понякога се случи те да са хлъзгави и току-що измити – още по-зле за теб, пич. А този асансьор специално бе толкова допотопен, че сигурно подводницата на капитан Немо би била символ на модернизацията в сравнение с него.
Към четвъртият етаж вече се бях поуспокоил, докато на третия не връхлетях – така, както се бях засилил, върху опашката на кучето на леко мръдналия старец от входа, което изквича и тръгна да ме хапе. Съседът – който между другото бе отдавнашен обект за изселване от страна на повечето от живущите поради отвратителната воня от апартамента му, изкрещя, че ще ми „счупи канчето” и надигна бастун. Нямах време за простотии и продължих надолу, вече чувстващ се като в безкраен лабиринт с всякакви премеждия.
Може би някой път трябваше да напиша някаква митологична алтернативизация на слизането на Орфей под земята с мен в главната роля и единадесетте етажа – в поддържаща.
Още ТУК .
Потърках замислено вече болящите ме след удара кокалчета, докато слизах надолу по стълбите. Това е проблема с проклетите високи сгради и по-точно с това да живееш на единадесетия етаж като мен – спре ли асансьорът, си обречен да трополиш с крака до откат по стъпалата надолу. Ако понякога се случи те да са хлъзгави и току-що измити – още по-зле за теб, пич. А този асансьор специално бе толкова допотопен, че сигурно подводницата на капитан Немо би била символ на модернизацията в сравнение с него.
Към четвъртият етаж вече се бях поуспокоил, докато на третия не връхлетях – така, както се бях засилил, върху опашката на кучето на леко мръдналия старец от входа, което изквича и тръгна да ме хапе. Съседът – който между другото бе отдавнашен обект за изселване от страна на повечето от живущите поради отвратителната воня от апартамента му, изкрещя, че ще ми „счупи канчето” и надигна бастун. Нямах време за простотии и продължих надолу, вече чувстващ се като в безкраен лабиринт с всякакви премеждия.
Може би някой път трябваше да напиша някаква митологична алтернативизация на слизането на Орфей под земята с мен в главната роля и единадесетте етажа – в поддържаща.
Още ТУК .
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 10
Архив