Четвъртъкът отмина неусетно в стагнация и отново - в мислене на планове, водещи до задънени улици. Когато ми писна да кръжа налудничаво и започнах да удрям клавиатурата на лаптопа в отчаяние, реших, че е крайно време да почета и да спя. Това бяха и двата гвоздея на програмата ми.
 В петък измамното зимно слънце ме събуди, греещо леко с бледи отблясъци през прозореца директно върху лицето ми. Изстенах досадено, отритнах чаршафите и се изправих, протягайки се като котка.

 Ако останех още един пълен ден тук, щях да изгриза тостера и да плюя пластмасовите му парчета, след което да си размажа главата в стената от отчаяние, затова реших да отида до университета. В крайна сметка, всеки, за който се сещах в момента с идеята да излезем, беше на работа и просто нямаше как да се получи. Не ми се и разхождаше сам, онази нощ на скитане бе изпълнила част от мен с това, което ми липсваше – спокойствие и момент на размисъл, лишен от угнетяващата домашна обстановка. Денят обаче бе по-различен, и нито щях да получа желаното уединение сред пълзящите забързани тълпи, нито трябваше да свиквам да скитам безцелно толкова често.

Още ТУК.

Или във Фейсбук ТУК.