Ако имаше нещо, което обожавах неподправено и искрено в живота си, това бе нощният град. Когато тъмнината снишаваше поръбените си завеси и светлината танцувално и с прощален реверанс към нас, жителите, се оттегляше от сцената, улиците, сградите и самите ние – хората, се променяхме почти неузнаваемо. Това бе неподвластно на климатични особености и сезони, макар да имаше безспорни разлики между нощния град зиме или лете, през есента или в жежките, задушливи нощи на лятото.

Всичко бе стихнало, спокойно и някак мудно в съществуването си – градът ми не бе от тези, в които нощният живот бумти с пълни сили, проститутки огласяват улиците, весели пияни хора пеят песни в олюляващи се компании, просяци се карат покрай горящи вестници, с които правят сетен опит да се стоплят. Заведения, които да не затварят в 10-11 вечерта имаше, но те не бяха чак толкова посещавани и от време на време се случваше някое от тях с последен трясък да хлопне вратите си, оттеглящо се от търговската сцена.
 
Още ТУК.