Сякаш в унисон с приповдигнатото ми настроение, в понеделник огря зимно слънце, което не беше много зимно. Топлите му лъчи си играеха между кичурите ми коса, блестяха по огледалните повърхности из града и се гонеха из улиците и между ...

Площадът на Рибите, или Рибарското, както му викаха по-младите граждани, бе един от символите на града още от стари времена. В центъра му стоеше фонтан с различни видове риби, от чиито усти излизаха водни струи. Механизмът му бе така ...

Известно време – може да е било не повече от пет-шест секунди, но може и да са изминали минути, стоях безмълвен. Не бях смутен от факта, че Елия е толкова красива, нито от това, че бе облечена абсолютно несъответстващо на помпоз...

Съботата дойде, а с нея и изложбата, която предвиждаше трансформация на „привидната перверзия в естетика”, както се беше изцепил някой поел прекалено голяма доза артистичност в съзнанието си. След една обилна следобедна за...

Лекцията мина изключително интересно. Професорът бе един от тези редки хора, които въпреки абсолютното си превъзходство от гледна точка на знания и неизменното причисляване към академичния елит, оставаше човечен и най-вече – зна...

Четвъртъкът отмина неусетно в стагнация и отново - в мислене на планове, водещи до задънени улици. Когато ми писна да кръжа налудничаво и започнах да удрям клавиатурата на лаптопа в отчаяние, реших, че е крайно време да почета и да сп...

Ако имаше нещо, което обожавах неподправено и искрено в живота си, това бе нощният град. Когато тъмнината снишаваше поръбените си завеси и светлината танцувално и с прощален реверанс към нас, жителите, се оттегляше от сцената, улиците...

Когато се събудих, мракът бе погълнал хищно града и ми се хилеше нахално пред прозорците, ближещ стъклото и оставящ черни линии по него. Прозях се мързеливо и си направих едно кафе за отскок. Часът според разнебитения ми стенен часовн...

Следващите два дни минаха като сън, в който бях пеперуда, блъскаща се отново и отново между четири кварцови стени. Стените бяха гладки, приветливи, в приятни тонове и цветове, които сякаш приканваха да се залепя за тях. В мига, в койт...

След избухването на Йег настъпи мълчание в редакционната. Аз бях като гръмнат и асимилирах информацията, той пък отново бе започнал да кръжи, сумтейки със зачервено лице. Не бих се учудил, ако наистина този път вземеше да ревне, даже си ...

 Колата изсвири рязко и от прозореца в движение се подаде главата на шофьора, предвидливо облечена дори в превозното средство в плътна, крещящочервена шапка.
 - Абе, ей, майната ти, луд ли си?!
 Дядото, който бе пресякъл на червено и за ма...

Февруари винаги е бил най-омразният ми месец, трябва да призная. Първо на първо, голяма роля играеше кишата, която засмукваше краката на гражданите хищно и сякаш искаше да ги забие в земята, та да не могат да мърдат и да не могат да о...